Странички писани по пътя

Премахване на белези, стрии и акне с Rejuvi

2011-01-09T12:55:00.000-08:00

Американската козметика Rejuvi, създадена от лекари и професори по биохимия от най-добрите Университети се отличава по своя прецизен състав, който ефективно повлиява кожата, засегната от най-различни проблеми, като белези от акне,широки пори,стрии бръчки, сухота, дехидратация. В Clinic Естетична Дерматология се прилагат професионални терапии на Rejuvi и няколкогодишния ни опит налага мнението за постигнати значими резултати при третиране на различни проблеми. От началото на 2011 година предлагаме нова атрактивна терапия за третиране на белези и стрии с Rejuvi.
За да Ви запознаем с преимуществата на тази терапия и дали тя е подходящша за Вас, нашите специалисти са на Ваше разположение.

5 Години Ботокс Clinic Варна

2010-07-24T00:50:00.000-07:00

Ботокс Clinic Варна – Благодарим на всички, които ни се довериха като клиенти за ботокс, уголемяване на устни, попълване на бръчки, антицелулитни масажи, мезотарапия, ревитализация, радиочестотен лифтинг, фотоепилация, химични пилинги, козметични програми и целия спектър от предлаганите от нас услуги. Ние ще продължим да правим всичко по силите си да бъдем точни, да се вслушваме във Вашите желания, да Ви служим.

Стачка на италианските блогъри

2009-07-08T05:07:00.000-07:00

ЗАТВОРЕНО ЗАРАДИ ТРАУР

ИНФОРМАЦИЯТА БЕШЕ ОСЪДЕНА НА СМЪРТ

Тези, които следят политическия живот в Италия сигурно знаят, че правителството на Берлускони досега успя да изкара по площадите да стачкуват, почти всички категории от населението. Но този път бие рекорда- успя да организира стачка в Интернет. Ябълката на раздора е закона Алфано, който поставя множество забрани както на журналисти, така и на блогъри да публикуват материали отнасящи се до лица, които са под арест или са разследвани. По тази причина на 14 юли ще бъде първата стачка на италианските блогъри, която съвпада и с тази на журналистите. Онези блогъри, които ще се присъединят към стачката на 14 юли няма да публикуват и в блоговете им ще излиза логото за протест срещу закона Алфано. Ако стачката е успешна, ще бъде първия случай в Европа на организиран протест в Web пространството.
В моя блог логото ще излиза от днес. От солидарност, следя множество италиански блогове, но най-вече, защото стачката не защитава интересите на определена категория, а свободата в мрежата.
И като се замисля и у нас има доста хора, който биха имали едно главоболие по- малко с такъв закон. Да не вземе на някой да му хрумне да взема пример от италианските си колеги.

Интернет неволи

2009-07-06T23:09:00.000-07:00

Ден първи. Сутринта ми минава в отправяне на епитети, някои от които нецензурни към модема ми, лаптопа ми и всички онези червеоподобни, които влизат и излизат от тях. Нямам интернет. Разглобявам, сглобявам, изключвам, включвам,презареждам...Нищо!Линията е мъртва. С методична безкомпромисност се появява прозореца, който ме информира, че няма връзка. Мразя да нямам интернет. И то не само поради факта, че се чувствам откъсната от света като Робинзон Крузо на безлюден остров метнат някъде насред океана..., че и Петкан даже го няма... Да не говорим, че по всички закони на Мърфи, точно днес, всички онези, които до сега бяха в дълбока нелегалност неизвестно къде, се нуждаят спешно от мен. Но това, което ме вкисва най-много и от което по гръбначния ми стълб пробягват ледени тръпки е неизбежността на предстоящите опити да се свържа с доставчика ми на интернет, тоест с БТК и непредотвратимото висене на телефона. Битката започва с едно на нула за БТК. Любезен женски глас ме информира, че номера, с който разполагам е променен. Новият е 0800 100, за тези, на които все още не им се е налагало да прибягват до центъра за услуги. Аз явно съм в групата на тези щастливи хора, тоест бях до днес. Центърът за обслужване на клиенти, ако сте забелязали е замислен като видеоигра- колкото повече напредваш, толкова повече се увеличава сложността на нивата. След задължителните приветствия и благодарности, че съм избрала БТК, автоматичния приятен глас ме уведомява, че обаждането ми може да бъде записано с цел подобряване на обслужването. Търпеливо изслушвам и указанията за англоговорящите. Не съм от тях. Ниво 2. Главно меню! Съсредоточавам се максимално в изричаното от ангелския глас с перфектна дикция, за да не пропусна подходящата за моя случай опция- " за да получите информация ...(за еди какво си), моля натиснете 1, 2, 3 и т.н.". Решавам, че предложената от госпожица "Изберете" четвърта опция е за мен. Натискам четворката, като песимизма ми надделява над оптимизма и със свито сърце очаквам да чуя сигнала на заето, последван от поне половинчасово музикално отклонение, целящо да отпусне опнатите до крайност клиентски нерви. Не познавам. Сигналът е свободно и преминавам без никакви затруднения на Ниво 3. Операторката също ме поздравява и след като се представя ми дава възможност да споделя с нея неволите си. Спокойният й глас, завалващ думите сякаш говори смучейки бонбон, ме вбесява допълнително. Кой знае защо си представям едно от онези безупречно гримирани дългокраки създания на 10 сантиметрови токчета, с изряден маникюр и с положени като диадема слушалки на главата, които като че ли са там, само за да допълват прическата. Сигурно е от факта, че аз съм по някакви стари джапанки, чорлава след многократните завирания под бюрото и борбата с кабелите, а пръстите на ръката ми са сгърчени около слушалката. Обяснявам проблема си. Следва запитване за телефонния номер и на чие име се води, след това проверка. " Да, виждам, че нямате линия." Аха! Наблюденията ми са били верни. За момент у мен се прокрадва надежда, че всичко ще се оправи като с магическа пръчка. Да, ама не! Операторката учтиво ме кани да следвам инструкциите й- "Изключете модема и заедно ще изчакаме да зареди." Плахо се опитвам да обясня, че това вече съм го правила поне десет пъти и че според моето непрофесионално мнение модема ми е заминал, тъй като светлината на Power свети постоянно в червено. "Нека изчакаме, госпожо." Изчакваме...След това ми се провежда бърз разпит относно оцветяването на всички възможни светещи лампички по модема ми, за които ми се обяснява (отбелязвам само, че мога да чета), че имат наименование- eternet, internet, DSL и тъй нататък. Започвам поименно...червено, зелено, не свети (труден за определяне цвят), зелено и т.н. Обработвайки дадената от мен информация, операторката установява, като че ли леко учудена от прозорливостта ми: "Проблемът ви е технически" и обявява преминаването ми на Ниво 4 с -"Ще прехвърля обаждането ви на техник."

Техникът! Ако дотук всичко е замислено, за да те насочи и поведе по Благородния осмостепенен път, то Техникът е като достигане до Нирвана! Техникът е онзи, който притежава познанието, онзи който може да проумее и изцери, божия наместник отговарящ за линиите, онзи чиято светлина може да донесе щастие на земята. Техникът се оказва техничка (знам, че няма такава дума в българския). Чувствам се леко излъгана в очакванията, но какво пък толкова, времената се промениха. Повтарям отново телефонен номер, име на абонат и заучената вече рецитация за проблема ми. "Тук показва, че модема Ви е изключен." "Извадете телефонния кабел и го поставете отново." " Сега извадете кабела на модема от компютъра и го поставете отново." "Изключете модема от копчето, което се намира на задната му страна и включете отново." Послушно и стриктно изпълнявам зададените команди. Не смея и да гъкна. Тук вече става въпрос за професионална и компетентна намеса за решаване на проблема ми. Авторитетната намеса обаче , също не помага. "Проблемът не е при нас." С треперещ глас питам "И?" "Ще направим поръчка и ще Ви изпратя техник. Утре между 9 и 11 часа ще има ли човек на адреса?" Опитвам се да извадя най-благия тон на гласа си, като вмъквам и една-две сърцераздирателни нотки "Днес не може ли? Работата ми е свързана с компютъра." Уви, опитът ми е неуспешен и се налага да се примиря. Денят ми е заминал. Качвам направения превод на флашка и го нося лично до агенцията, след което отивам на салса, за да поразхлабя новообразувалите се в нервната ми система възли.

Ден втори. Сутринта ми започва оптимистично-чаша кафе и Ода на радостта, звучаща в главата ми. Одата към 11 часа се е превърнала във Вагнеровата Валкирия, придружавана от нервно блъскане по клавиатурата, върху която изливам яда си. В 11.15 решавам да проверя отново геймърските си умения. Стигам до Ниво 2, където този път избирам опция шест. Бонусите и препятствията са като в Ден първи. Операторката уточнява, че се работи по моя проблем и ме приканва към търпение. Вече си се представям като Пенелопа, тъчаща не погребалния саван на Лаерт, а цялата World Wide паяжина. 12.50...божите наместници по линиите явно все още търсят пътя...Работното им време за "Домашни посещения" от 9 до 11 и от 13 до 15 часа се оказва оптимистичното, в никакъв случай реалистичното. Баща ми чака да занеса лекарствата, които съм му купила. Имам хиляди неотложни задачи...Вземам жизнено важно решение и зарязвам компютри, модеми, видеоигри, мрежи, плетки и т.н.

Ден трети. Сутринта ми започва неврастенично. Като върл геймър още със ставането си хващам с треперещи ръце джойстика, който в моя случай е телефона. Опция шест, Ниво 3 и любезния глас на поредната Велислава, Борислава или Десислава, вече не помня. Любезността ми, хваната за ръка с търпението ми са се запилели незнайно къде. Единственото, което успявам да споделя с ?...ава е "Вижте, пред криза съм", уточнявайки "Истерична." Не че, психическото ми здраве я вълнува много, но явно преобладаващите фалцетни нотки в гласа ми я довеждат до заключението, че положението е крайно критично. "Веднага ще направя нова поръчка, тъй като направената в понеделник е отменена. Нямало е човек на адреса." Лицето ми се сгърчва в гримаса, която не искам да виждам в огледалото, защото най-вероятно ще разпозная в него някой от гаргойлите на Нотър Дам, долетял до тук неизвестно как. Осъзнавайки безпомощността си замълчавам, а пък и не съм сигурна, че от гърлото ми в момента би излязъл звук, различен от съскане.
17.30 часа. Втора чаша уиски, музика релакс, която мой приятел ми е дал прозорливо преди два дена. Звъни се. Отварям и пред очите ми грейва лъчезарното лице на единия от техниците. "Вие май сте доста изнервена?" отчита със заразяваща усмивка. "Обаче, търпението Ви си заслужаваше. Сега вече ще имате рутер, а не модем." Усмихвам се. Дали под влияние на уискито, музиката, слънчевата усмивка насреща ми или защото предусещам щастливия край.
Happy end-а е осигурен от новичкия ми рутер и само след 10 минути съм отново в мрежата.

Осъзнаване

2009-07-06T00:36:00.000-07:00

Осъзнаване

Ставам сутринта.
Излизам от къщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от къщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея.

На четвъртия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си и
въпреки това,
не виждам трапа и падам в него.

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това,
падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд с постижението,
че празнувам с радостни подскоци...
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам по пътя си.

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по-удобно
да вървя...
по отсрещния тротоар.

Препрочитайки, вече в превод и на български две от книгите на аржентинския психотерапевт Хорхе Букай -Приказки за размисъл и Нека ти разкажа. Тук ще намерите заглавията и на останалите му книги mentesana.

Аз няма да гласувам!

2009-06-30T06:47:00.000-07:00

Не бях решила дали да гласувам или не. Да не говорим за неяснотата на избора ми за кого да гласувам. Докато известно време не ми се наложи да гледам телевизия -липса на интернет и редица други обстоятелства. И то в разбунтували душите и интересите предизборни времена. Изживяването затвърди решението ми да не се застоявам, пред вече извървялата дълъг еволюционен път плазма, но това е друга тема.
И така се нагледах и наслушах на дебати и дискусии...На опаковани, някъде в добра, някъде в лоша реторика обещания и предложения на познати Продавачи на въздух. Затвърдих си мнението, че най-ужасяващите предавания са онези, в които микрофона се предоставя на политици. Политикът е опасна порода. Живее заобиколен от усмивки, вратовръзки и микрофони и подхранва и увеличава властта си с обещания. Обещанията са право пропорционални на некадърността му и колкото по-големи са, толкова по-празни са. И колкото по-невероятни са, като че ли толкова повече се оценяват.
В нета нещата не са кой знае колко различни. Сменям страница след страница- обещаващи и опровергаващи, благо призоваващи и озлобено негодуващи, плюещи и ближещи, с една дума от всичко. И макар, че само чета написаното, крясъците им стигат до ушите ми.
Това, което ме кара обаче да взема окончателното си решение, е че нито виждам, нито чувам нещо ново и различно. Кадри от стари филми, в които всеки актьор и всяка реплика са познати.
И решавам да не дам гласа си за никого.
Споделям решението си с хората около мен. Всички в хор запяват стария познат рефрен "Как няма да гласуваш? Ако не гласуваш, ще оставиш другите да избират." "Ще оставиш другите да ни командват!" За да разбера най-после кои са другите, задавам логичния според мен въпрос "А кои са нашите?" Не играем на стражари и апаши, но все пак е хубаво да разбереш с кого си и кой е в отбора ти. Май никой няма конкретен отговор и без да искам посявам семето на раздора всред приятелите си. Дори и родителите ми не намират консенсус по въпроса.
И си давам сметка, че всъщност няма значение за кого ще гласувам и че ритуалът по гласуването е безсмислен. При всяко едно положение ще сгреша.
"Демокрация — това е правото да направиш неправилния избор."
Избирам правото си да НЕ ИЗБИРАМ. Защото да гласувам в тази реалност, означава да избера единия от двама или трима корумпирани господари и свитите им, които ще доминират в следващите години. Използвам умишлено господари, не управляващи. И не виждам нищо демократично, в това да си избирам господар.
Аз няма да гласувам. Не каня никого да следва моя пример. Не искам и не мога да бъда пример за никого, защото съм изпълнена със съмнения, а не с твърди убеждения. Защото в случая, предпочитам да призная колебанията си и неувереността си- Аз не знам, за кого да гласувам! И не ме е срам от това, че за мен няма кого и какво да избера. Бих се срамувала повече, ако приличах на онези, които от екрана или от страниците в интернет, не правят нищо друго, освен да крещят спорните си възгледи и мнения, за да ги наложат на всички. В името на демокрацията, в името на свободата и правото на избор, то се подразбира.

Beat It музикален фон на протестите в Иран

2009-06-28T03:24:00.000-07:00

В памет на Джако и Неда.

LPG масажите са една от алтернативите за борба с лелулита.

2009-06-27T15:15:00.000-07:00

Целулит. Появата му започва тогава, когато токсините, които се задържат в тялото, не се изхвърлят напълно вследствие затруднения поток на лимфата. Стените на кръвоносните съдове пропускат течностите, които след това се задържат между мастните клетки, създават се допълнителни отоци и удебеления.

LPG успешно се прилага при:
Отпусната кожа на лицето
Възстановяване след раждане
Преди и след мускулно натоварване
Травми, разтеглени мускули и сухожилия

Още информация за LPG Aнтицелулитните Масажи

Клиник Варна - Естетична дерматология

Мохито

2009-06-27T01:37:00.001-07:00

Тъй като вчера споменах за Mojito, днес се чувствам задължена да дам рецептата, за един от най-освежаващите през лятото коктейли, по мое лично мнение.
Не е сигурно дали е роден под сянката на някоя палма, за да утоли жаждата насред парещите лъчи на кубинското слънце или е плод на многобройните опити на Анхело Мартинес, барман в La Bodeguita del Medio. Факт е, че Mojito е питието, което прави известна в цял свят хаванската Bodeguita. Хемингуей, редовен посетител на заведението, също става страстен почитател на този много освежаващ и ароматен коктейл. Името Mojito, идва от думата "Mojo"- магия, чародейство, използвана в La Santeria- кубинската вуду религия. Оригиналното Mojito се приготвя с hierbabuena (ербабуена, в превод ароматна трева), роднина на дивата мента.

Продукти:
- 5/10 ром (бял за предпочитане)
- 5/10 газирана вода
- 1/4 лайм (или лимон)
- 1 лъжичка кафява захар
- 1 клонче мента

Приготвяне:
Директно в чашата се слагат парченцата лайм и една лъжичка кафява захар (според рецептата на Bodeguita половин лъжичка), като лайма се смачква добре, за да пусне сока си и да се смеси със захарта. Чашата се пълни догоре с натрошен лед. Налива се ром до половината на чашата, а в останалата част сода. Добавя се едно клонче дива мента (аз лично стривам едно две листа, заедно с лайма и захарта за повече аромат), след което всичко се разбърква много добре.

Само една забележка, придобита от личен опит -ако по някаква случайност приготвяте Mojito за кубинец, никога не вадете друга бутилка ром, освен тази на Havana Club Anejo Blanco и никакви такива, като пудра захар и сок от лимон.

Наздраве!

А ако имате късмета да сте под някоя палма на екзотичен остров (всъщност ние варненци, няма защо да ходим чак до някакъв остров, сега си имаме палми в изобилие), с малко завист -Приятно освежаване!

Chan Chan - Buena Vista Social Club

2009-06-26T03:46:00.000-07:00

Една много любима песен, за един много голям любител на Mojito...

Сутрешно щастие

2009-06-24T06:48:00.000-07:00

Има моменти, в които щастието идва изненадващо, без предизвестие, така както обикновено идва и нещастието. Няма някаква конкретна причина и знаеш, че както е дошло така и ще си отиде. Но в момента е тук, стои до теб. Нямаш никаква заслуга, като неочакван подарък и за това му се радваш толкова.
Сама съм. Седнала на перваза на прозореца на миниатюрната ми остъклена тераса, насред саксийте ми с цветя, нападнати и полуопустошени от листни въшки. Чаша кафе и новия ден се открива пред очите ми. Новият ден не е всъщност нищо особено, направен е от покриви на завършени и по-малко завършени грозни и по-малко грозни кооперации, построени върху абсолютно сив асфалт. Не е запомнящ се, спиращ дъха ти пейзаж, да не говорим за това, че го виждам всеки ден. Небето и то не е нищо специално, с неопределен цвят, по който даже не можеш да отгатнеш какъв ще бъде деня. Озвучаването е от шума на преминаващите от време на време коли и от приглушените гласове, долитащи от телевизора на някой ранобуден и жаден за информация съсед. Даже не се опитвам да дешифрирам бърборенето, вече знам какво ще кажат и най-важното какво няма да кажат, но тази сутрин това е без значение. Всичко е толкова нормално, дори банално и дразнещо в своята абсолютно точна ежедневна монотонност. Различната съм аз. Гледам света, този моя обичайния, от който съм част, с тиха и спокойна отчужденост, като че ли съм извън него. Успявам да видя хубавото и да отмина дразнещите и като че ли не на мястото си елементи. Успявам да оставя живота да си тече, като многобройните капки вода, които не оставят следа по кожата, а са само приятна отминаваща струя.
Оставила съм зад гърба си всичко и това всичко изглежда невероятно далече- приятели и неприятели, грижи, тревоги, вълнения, задължения, дори и планове за бъдещето. Лаптопът и телефонът са все още изключени и никой не може да ме открие или свърже с мен. Сама съм, седнала срещу прозореца с чаша кафе, която държа между дланите си. Денят сякаш се бави и не иска да започне. Усещането ми е, че всичко в този момент е абсолютно перфектно, както и трябва да бъде точно тук и точно сега. Иска ми се да кажа: " Спри, толкова си хубаво!", но даже нямам желание да говоря, за да не разваля магията.
След малко това ще отмине... и ще започне отново живота.

Нарисувайте една песен...

2009-04-29T09:36:00.000-07:00

в създадения с много въобръжение soytuaire.labuat.com , сайта промоция на първия диск на Labuat, артистичното име на Virginia Maestro, победителка в тазгодишното издание на Operacion Triunfo - испанската версия на нашенския Miusic Idol. Песента, която ще рисувате "Аз съм въздуха ти" е с мелодията на едно простичко валсче, но ако сте в подходящото настроение, може и да започнете да си я тананикате неусетно, както ми се случва на мен вече трети ден. Колкото до текста, на испаноговорящите определено ще окаже много по- голямо въздействие. Аз съм се опитала да преведа, но семплите думички май най-много ме затрудняват при преводите. Оставям ви да се изживеете за миг като художници!

Soy tu aire
Soy de agua
Hago surcos
Pequeñitos
En la cera
Derretida
De tus ganas
Y voy entrando poco a poco, muy poquito
En tus cosquillas
Me acomodo, te incomodo, pa que rías
Y me cuelo en este enredo sin llamar
Sin avisar
Soy tu aire
Soy tu agua
Te me bebes
Te atraganto
Me respiras
Te salpico
Te me tragas
Y me entretengo, juego un rato en tus recuerdos
Me los pongo en mis enaguas
Hago trizas tus lamentos, creo fantasías locas
Y confundo tu memoria con la punta de mis besos
Soy del aire
Soy del agua
Soy del aire
Soy del agua
Vuelo libre
No me ates
Que me escapo
Entre medio
De tus dedos
Impasible te convierto lo imposible en impensado
Y construyo en lo inseguro
Un futuro improvisado
En que uno y uno no hagan dos
Y los demás estén de más y ya no sean nadie
Soy tu aire
Soy tu agua

Аз съм твоя въздух.
Аз съм водата.
Оставям леки следи
във восъка, топящ се
на твоите желания.
И ги събуждам, и ги гъделичкам съвсем по-мъничко.
И се нагаждам, и те безпокоя, само за да се усмихнеш.
И се промъквам в това заплитане безмълвно и без предупреждение.
Аз съм твоя въздух.
Аз съм водата ти.
Изпиваш ме и ти присядам.
Дишаш ме
и те разпръсквам на миниатюрни частици.
Поспирам се, и за кратко играя с твоите спомени,
слагам ги под бельото си.
Превръщам в стърготини твоите оплаквания.
Създавам безумни фантазии
и смущавам спомените ти с върха на устните си.
Аз съм на въздуха.
Аз съм на водата.
Аз съм на въздуха.
Аз съм на водата.
Летя свободна.
Не ме заплитай,
защото ще изтека изпод пръстите ти.
Невъзмутимо ти превръщам
невъзможното в неочаквано.
И изграждам в несигурността
едно импровизирано бъдеще,
в което един плюс един не прави двама
и всички останали са в повече.
Аз съм твоя въздух.
Аз съм водата ти.

Забравих да ви кажа, че можете да видите накрая вашето произведение на изкуството!

Реклама за хапване...

2009-04-10T02:18:00.000-07:00

Може би, за да се преборят с кризата в рекламата, вестниците "атакуват" вкусовите папили на консуматорите...
Всичко се ражда от инициативата на Adnan Aziz и Jay Minkoff, американски предприемачи, които създават и лансират на пазара First Flavor, лента която може да се яде и да се ароматизира по избор. Приложена към вестници или списания, по магазини или при директен маркетинг, дава възможност на консуматорите да опитат вкуса на храни, напитки и т.н.

Благодарение на подписания наскоро договор между First Flavor и US Ink- производител на мастилото, с което са отпечатани множество американски списания и вестници, "овкусената" лента се появява и между страниците на американската печатна преса. Така че, от днес нататък, читателите отвъд океана, ще намират рекламни "ароматизирани" кърпички с вкуса на рекламирания продукт. Сред първите инвеститори в този нов вид реклама са марки като Welchs- производител на плодови сокове, Skyy Vodka и Captain Morgan.
Договора между First Flavor и US Ink може да бъде последния спасителен пояс за рекламата в "хартиените" новинари, която е пред пълен колапс поради кризата и неспирното разрастване на интернет. За разлика от визуалните реклами, "овкусената реклама" разчита на физическото въздействие, което не може да се осъществи в мрежата. Освен дотогава, докато не бъде създадена технология, даваща възможност за дигитализиране на вкусовете и за тяхното теглене от мрежата.
В очакване да опитваме вкуса на нова марка кренвирши с едно близване на екрана, гризването на парченце нашенско "тебеширено" сиренце, изхвърлено от CD четеца или пък дегустацията на вино, пълнещо чашата ни от кранчето на USB-то, (както в USB Wine- това си е вече блян!)..., ще си "хапваме и пийваме" от книжната преса.

Приземяването на слон в социална реклама на IFAW

2009-04-09T23:52:00.000-07:00

Много добра тази социална реклама на Международният фонд за хуманно отношение към животните IFAW /International Fund for Animal Welfare/ . Приземяването на Думбо (шегувам се, не ме гледайте лошо) на пистата за кацане, придружено от „Ако те искаха, щяха да дойдат.” е за да ни напомни, че отношението ни към животните, трябва да е възможно най-доброто и това да си ги носим като сувенир от родните им места не е особено добра идея. Представете си вас да ви приземят някъде из Сомалия примерно, без вашия комплект от куфари и кредитни карти...

WWF за Часът на Земята

2009-03-27T13:23:00.000-07:00

В навечерието на международния Earth Hour - Часът на Земята на 28 март, WWF публикува резултатите от проучването за последиците, които климатичните промени могат да окажат върху животинските видове.

Резултатите не са в никакъв случай оптимистични: 90% от коралите, образуващи Големия коралов риф, може да изчезне до 2050г. Същото важи за 75% от пингвините Адели в Антарктида. Колкото до белите мечки, те могат да изчезнат като вид до края на този век. Ако глобалното затопляне премине опасната граница от 2Сº повече, спрямо температурата от предхождащата индустриализацията епоха, множество животински видове, включително и човека, ще бъдат застрашени.
Картата на WWF, показва ясно, че ефекта от климатичните промени няма да пощади нито един район от планетата ни, заплашвайки целия животинския свят.

Глобалното затопляне застрашава видове като бели мечки и китове, орангутани и пингвини, тигри и слонове, засягайки околната среда от полюсите до саваните, от океанските дълбочини до кораловите бариери, от тропическите джунгли до плажовете, където се възпроизвеждат морските костенурки.

Една от иницативите на WWF в Годината на Климата е на 28 март. Срещата е в 20.30 с EARTH HOUR, часът на земята, в който ще бъде изгасена светлината и ще се получи една голяма Вълна от мрак на планетата ни.

Надявям се и вие да се присъедините към нас. Не знам дали ще спасим от изчезване някое от тези прекрасни същества, но със сигурност няма да ни стане нищо, ако постоим един час на романтично мъждукащи свещи!

www.youtube.com/earthhour2009
www.panda.org

Tracy Chapman - Пролет

2009-03-24T14:59:00.000-07:00

Spring- от последния албум на Chapman "Our Bright Future",... защото вече е пролет ...или може би, защото всеки ден е ново начало.

Spring

There's a cloud
There's a cloud
A blue sky darkening
That veils the light of the sun
And foretells the rain
But there's a bird
There are birds
And some are singing

To greet every new day that may come
Like the first of spring

It is cold
It is cold
I've had the feeling
At the heart and in the core
The roots of all things
But there's a bud there's a bulb
It will be blooming

To greet every new day that may come
Like the first of spring

It's late
It's late
As I watch waiting
It will go turn away
The cycle cycling
There's a face with new eyes
A baby crying

Who'll greet every new day that may come
Like the first of spring

Like the first of spring

Вино и Кама Сутра

2009-03-23T15:10:00.000-07:00

Като фенка на виното, останах приятно изненадана, откривайки, че някой е свързал удоволствието от чаша добро вино, с едно друго, не по-малко приятно занимание. Kama Sutra Wines е производител на тези вина, чието име е заглавието на небезизвестната книга на "любовта".
Имената на различните вина е съответно Kama Sutra Shiraz, Kama Sutra Chardonnay, Kama Sutra Cab Sav y Kama Sutra Durif. Освен това етикетите на бутилките са с различни пози от Кама Сутра, за да може насладата да "тече" едновременно с пиенето.
Виното е австралийско. Кой да предположи, че в Австралия кипят тези страсти...

www.kamasutrawines.com.au

Природният спектакъл на островите Тонга

2009-03-19T15:22:00.000-07:00

Невероятният природен спектакъл при изригването на подводния вулкан в архипелага Тонга, Тихия океан. Вулканът се намира в близост до вулканичните острови Хунга Тонга и Хунга Хаапай. Впечатляващият облак от дим се наблюдава и от най-големия остров на архипелага Тонгатапу, където се намира и столицата Нукуалофа.

Да им завидиш малко, на онези които са там на почивка в момента...по куп причини.
www.tonga-islands.com

От Испания...бисквитки "Obamitas"!

2009-03-19T06:27:00.000-07:00

Популярността на Обама расте и в Испания- ето новите бисквитки "с тен", които се казват... познайте как?

"Obamitas"!

Обновяване на продукта, в съответствие със социалната тренд линия и много добра реклама!

www.obamitas.com

Novastar -Mars needs woman

2009-03-19T05:19:00.000-07:00

Не се среща често музикант, които да устои на договори за милиони и на възможността за популярност на вече пренаситения музикален пазар. Novastar , псевдоним, зад който стои белгийския композитор и пианист Joost Zweegers, след прекъсване на американската си авантюра, успява да съхрани стила си и в третия си албум. Само две години след успеха на Never Back Down, в Almost Bangor ни представя (мисля, отново с успех), открития си и непретенциозен стил за правене на добра музика.

Mars needs woman

Hey commander
It’s your cadet
I’m only a rookie
And you’re a vet
I’ve got this ship
It’s kinda like my car

Hey commander
New to the game
It’s called survival
What’s my name
For this mission
Behind bars

Don’t you know
It’s getting kinda strange
Mars needs woman
Can that be arranged?
You best buckle up
Before you hit the roof
Mars needs woman
Needs woman too

Climb aboard with the speed of light
See the stars before it gets night
Hang on tight
The earth’s gonna move

Hey commander
It’s your cadet
I’m only trying
But not quite there yet
I’ve got this cause
It kinda seems so far

Don’t you know
It’s getting kinda strange
Mars needs woman
Can that be arranged?
You best buckle up
Before you hit the roof
Mars needs woman
Needs woman too

Don’t you know
It’s getting kinda strange
Mars needs woman
Can that be arranged?
I’m all buckled up
Gonna hit the roof
Mars needs woman
Needs woman too

It’s floating

Песента на айсберга

2009-03-16T02:44:00.000-07:00

Както изглежда, дори и айсберга има своя песен. Звуците се пораждат от водата, преминаваща под високо налягане през пукнатините на леда.

Полярните мелодии са записани от екип от немски учени, с помощта на специални сензори. Звуковите вълни, създавани при преминаването на водата под високо налягане през пукнатините на айсберга, са неуловими за човешкото ухо поради ниската си честота. Учените сравняват тези звуци с жуженето на рояк пчели или с шума, издаван от оркестър, настройващ инструментите си. В действителност, слушайки записа, по лесно е да се сравнят със звуците от филм на ужасите. Мелодията напомня по скоро на стенание, отколкото на песен. Сякаш леда страда, може би от покачването на температурата на Земята и иска да ни изпее, своята мъка.

Пресата за кризата

2009-03-13T04:15:00.000-07:00

СЛЕД ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА, ЩЕ СА НА МОДА

КРЪПКИТЕ НА ДУПЕТО

Домино
Сантасе
Канаста!

Толкова много игри, в които можете да използвате Вашите Непотребни Кредитни Карти!
В притурката, списък на трите магазина, в които все още ги приемат!

СПОКОЙНО!

НОВА ИКОНОМИКА
НОВАТА БАНКА

ДОКАТО ЛОДКАТА ПЛУВА...

Chambao за емиграцията

2009-03-12T02:32:00.000-07:00

Повече от един милиард от населението на земята живее с по-малко от 1 долар на ден. Не се опитват да подобрят никакъв рекорд и не са дали обет за бедност. Тяхната реалност не е избор, а единствена възможност. Не могат да се лекуват, да се информират, да учат и още по-малко да направят нещо, за да променят собствената си ситуация. Единственият им шанс е да емигрират, защото в родните им страни, като демоклиев меч над главите им винаги ще виси непоносимия Външен дълг към така наречения индустриализиран свят, за който дълг кой знае защо, никога не се намира разрешение на не толкова кръглата маса на Световната Банка.
Това е само част от романа, който бях написала преди време по темата... Наскоро обаче, благодарение на един приятел потърсих сайта на Chambao (много свеж, погледнете го ако намерите време).Изслушах отново всички песни от последния им албум и реших, че текста на тази обезсмисля цялото ми многословие.

Подгизнали документи

Хиляди призраци носи прилива всяка нощ
пътуват изпълнени с празни надежди,
които остават на брега.

Ежедневни истории
истории на добри хора,
които залагат живота си изморени,
гладни и премръзнали от студ.

Страданията си давят със свещ в ръка
постави се на тяхно място
от очите им, които страх и ужас отразяват
морето избухва в сълзи.

Много от тях не пристигат
сънищата им потъват
Подгизнали от вода документи,
документи без собственици.

Крехки спомени носени от течението
късат сърцето ти
прогизнали чак до костите
водата ги влачи без никаква надежда.
С вкус на сол е безсилието
заседнало в гърлата им.
Само глътка въздух
би им дала още един шанс.

Толкова несправедливост ме довежда до отчаяние
постави се на тяхно място
от очите им, които страх и ужас отразяват
морето избухва в сълзи.

Повечето от кадрите в клипа са от Тенерифе, Канарските острови. Живях доста време точно срещу стената с най-дълги Графити в Рекордите на Гинес и с вечно опънатите палатки на Червен кръст пред нея- пристанище Лос Кристианос-Тенерифе. Появата на катера на брегова охрана означаваше, че някой ще има нужда от вода и сухари. За нас, стъпилите на твърда земя, оставаше успокоението, че можем да утолим нечия жажда, но и усещането за безсилие да спрем или да променим всичко това. За първи път заставах лице в лице с хора в толкова окаяно състояние и докосвах толкова много безнадеждност, които и до сега са запечатани пред очите ми.

Повече от 3500 загинали през 2007 при опита си да стигнат по море до Испания. Една от последните дати : 03.02.2009 Лас Палмас, Гран Канария, лодка с 77 емигранти, от които трима мъртви.
Просто една друга война. Замества онези истинските, с престрелките, онези с глада и с болестите. Тези последните, те ще са реалност, както ще е реалност и онзи толкова далечен ни, поставен на трето място свят, докато го искат Световни Банки, Международни Валутни Фондове, ОИСР-и и кой знае още колко други заинтересувани от съществуването им. Както и докато всички ние отричаме съществуването им с безразличието си и оправдаваме отсъствието си в чуждото страдание, затваряйки очите си.

Обитател на нашата планета или Alien?

2009-03-10T16:40:00.000-07:00

Това странно членестоного възбуди любопитството ми още първия път, когато го извадиха от водата пред очите ми в залива Рио Лагартос (Реката на крокодилите), полуостров Юкатан, Мексико. Мечеоопашатът или меченосеца с латинско име (сложно както винаги ) Limulus polyphemus, макар че е наричан „подковообразен рак“ не принадлежи към клас Ракообразни, а към отделен клас, който най-много се доближава до Паякообразните (така пише Уикипедия). Живо изкопаемо, обитава Мексиканския залив и Атлантическото крайбрежие на САЩ, но се среща и негов японски роднина, който както може да се очаква в тези части от земното кълбо се смята за изключителен кулинарен деликатес. Открих доста любопитни и странни неща свързани с това необикновено създание, като това, че се е запазило като вид без да претърпи еволюционна промяна в продължение на около 210 милиона години и че регенерира части от тялото си както морските звезди. Устата му не е където очаквате, тоест на главата му, а на гръдния му кош. Разполага с две сложни очи,разположени странично на черупката и с още 5 прости, чувствителни към светлината, като две от тях са чувствителни към ултравиолетовите лъчи. Това обаче не са всичките му очи, защото на корема си близо до устата има още цели две, който го ориентират при плуване (всевиждащо!)

Кръвта му, която е безцветна, при контакт с въздуха става синя (което пък доказва благородното му потекло!). И като последно, при все че разполага с много примитивна имунна система, в кръвта му има съставка, която реагира на присъствието на ендотоксини произведени от бактерии.

Съществува тест наречен LAL, Limulus Amebocyte Lysate, който установява наличието на ендотоксини във фармацевтични продукти, вода, първични промишлени суровини и т.н., за който се използва кръвта на мечеоопашатът. За щастие вземането на кръв за тези тестове не е смъртоносна . Животните се връщат обратно във водата, след изтегляне на около 1/3 от кръвта им.
Защото, (остроумните забележки вмъкнах, за да не изглежда писаното като тема по зоология), странното създание ми е определено симпатично, именно заради странностите си.

Тибет, за който вече никой не говори

2009-03-09T15:05:00.000-07:00

За Тибет, от известно време не се говори и пише.
Но в навечерието на 50 годишнината от провалилия се
бунт срещу Пекин, завършил с изгнанието на
Далай Лама, Тибет отново напомня на света за себе си.
Новината за протестите от неделя е дадена от
китайското правителство с 24 часа закъснение.

За да не забравяме за съществуването на това кътче от земята, наричано "Покрива на света" ще ви припомня съвсем накратко историята на Тибет, довела до днешните проблеми.

През 1911 Далай Лама обявява независимостта на Тибет, възползвайки се от изтеглянето на китайските войски от тибетски територии, поради избухването на гражданската война в Китай.

През 1949 Китайската Народна Освободителна Армия навлиза в Тибет и го окупира. На 10 март 1959, с подкрепата на ЦРУ, започва най-големия бунт в историята на страната за извоюване на независимост. Китайската армия потушава бунта, а духовния водач на Тибет Далай Лама напуска страната в търсене на политическо убежище. През следващите години Далай Лама търси подкрепата от ООН, която издава резолюции одобрени на Общите Събрания през 1959, 1961 и 1965, настоявайки пред китайското правителство за спазване на човешките права на тибетското население и на желанието му за автономност. От 1959 до днес, най-тежкия период в тибетската история е културната революция, засягаща не само Тибет, но и Китай. Множество будистки храмове са разрушени и голям брой религиозни лица репресирани. След края на тази революция, в тибетската култура настъпва огромен подем. Книги и вестници започват да се издават на тибетски език, появяват се първите радиостанции и телевизионни канали на тибетски. През 2007 е открит първия телевизионен канал, предаващ 24 часа на тибетски.

Като последица от размириците в Лхаса, много държави поставят под въпрос участието си в Олимпийските игри, а китайското правителство прави опит за подобряване на отношенията с Далай Лама.

Знам, че прозвуча сухо това изреждане на дати и факти, но целта ми не беше да ви преподавам урок по история. Исках само да ви напомня.

Отговорността на всеки един за цялото човечество е универсална религия.

Любовта и съчувствието са първоосновите на световния мир на всички нива.

Далай Лама

www.dalailama.com

8-ми март

2009-03-05T15:19:00.000-08:00

...и продължението на тази много добра реклама, за да запазите усмивката на лицето си!

Храчката и сопола... елемент от БГ стайлинг или физиология?

2009-03-05T15:07:00.001-08:00

Вървя си днес по центъра на Варна. Прекрасен ден, настроението ми приповдигнато, с цялото си същество усещам приближаващата се пролет. В един момент чувам предупреждаващия гърлен звук, който предполагам всички сте чували и който ми е трудно да възпроизведа с буквени знаци, но означава: "Ще плюя!" Благодарна на господина на средна възраст издаващ звука (защото понякога предупредителен сигнал липсва), сменям благоразумно посоката на крачката си, както и хората около мен, озовавайки се на безопасно разстояние. Инстинктивно отмествам и погледа си, тъй като гледката не е особено приятна, макар че мога да кажа, че не съм от гнусливите. По някакво стечение на обстоятелствата, целящо да развали настроението ми, погледа ми попада на младо момче, някъде около 20-те, което е заето да извършва същото действие. Мъча се да си припомня, дали това го е имало като предмет в училище по мое време, наясно с факта, че ако е съществувал тогава, явно продължава да го има и до сега, при това добре усвояван от определена категория индивиди. Денят обаче ми е подготвил още изненади от сорта. Само след около два часа, господин с вид на човек, можещ да си позволи покупката на носни кърпички, вървящ този път срещу мен и за щастие на доста голямо разстояние, поставя пръст на дясната си ноздра, при което оттам излита нещо жълто- зелено. Онемявам от завидното майсторство, с което е извършена цялата операция. И се питам: "Трябва ли да вървя през цялото време с поглед забит в земята, избягвайки освен безбройните "неравности" по улиците и тротоарите ни, множеството изпражнения на кучета и котки, допълнително и опасността от подхлъзване, стъпвайки на секрета на някое от тези същества, определено като Homo sapiens? Питам се също, дали това е някаква неизвестна ми, нашенска физиологична особеност или е елемент от "стайлинга" на българския мачо, заместващ байганьовското оригване и блъскане в косматите гърди?

Лагерът на изгубилите се пътници

2009-02-28T16:08:00.000-08:00

-Вървях по пътя на Истината, сбърках посоката и открих, че картата, която ми дадоха не сочи правилния път.
-Това обяснява всичко.
-Обяснява какво?
-Как си попаднала тук. Много хора се изгубват, следвайки нечия чужда карта и почти винаги попадат тук.
-Пътувам от доста време и сега не съм сигурна, че съм там, където трябва да бъда.
-Един мой приятел веднъж ми каза: "Всеки един от нас, е винаги там, където се предполага, че трябва да бъде."
-Благодаря, но аз не мисля да оставам тук. Трябва да продължавам да търся Истината...
-О, да! Много други идват тук, със същото намерение. Голяма част от тях обаче, решават да спрат, за да си починат и накрая повечето остават завинаги.
-Защо го правят?
-Земята на Илюзиите е много съблазнителна. Тук всеки може да вижда единствено онова, което иска да вижда.
-Сигурно е мъглата, забулваща земята на Илюзиите, която не позволява да се вижда добре.
-Уверявям те, не е мъглата. Най-важните неща не могат да се видят с очите. Знам какво говоря и ще ти кажа, че цялата тази мъгла не е на небето, сигурен съм.
-Какво искаш да кажеш?
-Само това, че тук хората имат и малко мъгла в главата си, тоест постоянно се опитват да разберат кое е реално и кое не е. Разбира се само си губят времето, защото в земята на Илюзиите никой не знае със сигурност кое е истина и кое не е.
-Струва ми се доста объркано.
-Да. Много хора тук са объркани. И не само хората, но и зайците, които ги е страх да скачат и птичките, които ги е срам да пеят.
-Но защо?-попита принцесата, невярваща.
-Защото си мислят, че не могат да го правят добре.
-И какво ги кара да мислят така?
-Сравнението с другите. Винаги има някой друг, който може да скочи по-надалече от теб или да пее по-добре от теб. Сещаш се какво искам да кажа, нали?
-Но какво значение има дали един заек може да скочи по-надалече от друг или че песента на една птичка звучи по различен начин от тази на друга?... Или че не мога да стрелям с лък, както другите, помисли си принцесата и започна да си припомня всички онези случаи, в които не беше посмяла да направи нещо от страх, че няма да го направи достатъчно добре.
-Няма значение -каза Уили.-Много хора са се опитвали да им го кажат, но те не им вярват. И освен това, зайците и птичките се ядосват на майките си, че са ги създали и обвиняват целия свят, за това че не са достатъчно добри.
Но това не е даже и половината, госпожице. С нас живеят костенурки, които си мислят, че корубите им са прекалено големи и тежки, за да правят каквото и да било.
-Но всички костенурки имат коруби.
-Върви им го обяснявай! Сърдити и в ужасно настроение се скриват в черупките си, молейки се никой да не знае, че са там.
-Но има и още -каза Уили-, има гъсеници, които се влачат по земята, мислейки че са ужасно грозни, без въобще да предполагат, че един ден ще се превърнат в прекрасни пеперуди. После, когато се превърнат в пеперуди, оглеждайки се в езерото, някои от тях продължават да се виждат като стари и грозни гъсеници, други пък, напълно забравят, че са били такива някога и стават едни надути...просто не може да се говори с тях.
Виктория се отнесе в мислите си. Към реалността я върна гласа на Уили, който разказваше за някакво ябълково дърво, което се срамува много от това, че ражда ябълки.
-Защо?-попита тя.
-Защото всички дървета около нея са круши и ябълката вярва, че ражда погрешния плод.
В един момент принцесата си спомни, размахващия се пред лицето й бащин пръст: "Ти си прекалено деликатна и чувствителна, Виктория! Страхуваш се дори от собствената си сянка и си постоянно зареяна в мечти. Какво ти става? Не можеш ли да бъдеш като останалите принцеси?"
"Но, единственото което бях направила, беше да се държа естествено и да бъда такава, каквато съм си аз. Възможно ли е през цялото време да са очаквали от мен да се държа по различен начин?" Спомни си и как Вики със сълзи в очите и казваше:"Аз съм такава и не трябва да бъда прекалено добра." Виктория се натъжи:"Как можах да й се карам толкова много, да я разплаквам и да я оставя заключена в гардероба толкова дълго време, след като единственото което беше направило горкото дете, бе да бъде себе си." помисли си тя.
В същия момент, принцесата ясно чу жабешко квакане. Подаде нос навън, за да разбере за какво става въпрос и след малко различи един силует в мъглата. Не можеше да повярва на очите си, макар че вече беше виждала нещо подобно -един мъж подскачаше като жаба.
-Какво прави, по дяволите?- попита тя.
-О, става въпрос за един принц, който си мисли, че е жаба, -отговори й Уили спокойно.- И ако си мислиш, че е странно, трябва да видиш жабата, която подскача насам-натам с царски плащ и корона на главата, вярвайки че е принц. Вече ти казах, тук всички са доста объркани, дори и цветята.
-Цветята? Как е възможно?
-Много просто. Чувстват се виновни.
-И защо се чувстват виновни?- попита Виктория, с известна доза скептицизъм.
-Защото се нуждаят от слънчевата светлина, защото заемат място и защото пият соковете на земята.
-И защо трябва да се чувстват виновни за това?
-Защото си мислят, че не го заслужават.
-Не знаят ли, че са красиви и ароматни и че доставят огромно удоволствие на всички?
-Не, те не оценяват своите достойнства.
-Не са единствените,-помисли си Виктория, оглеждайки се наоколо.-Бих останала с удоволствие, за да видя това, което се случва тук, но трябва да продължа с моето търсене на Истината.
-Ще срещнеш много истина тук.
-Тук? Как, след като никой не знае дори какво е!
-Точно за това става въпрос, госпожице. Може да се открие голяма доза истина, точно в това което не е истина!

Текстът е превод от една невероятна книжка, която не мога да открия преведена на български - Принцесата, която вярваше във вълшебните приказки на Марция Град.
The Princess Who Believed in Fairy Tales by Marcia Grad
Mеelvin Powers Wilshire Book Company

За прадедите на РС-то

2009-02-27T08:45:00.000-08:00

Ще се пренесем в не толкова далечната 1975, за да преоткрием тази безценна днес машинка, без която не можем. Изглежда абсурдно днес да наречеш 55кг устройство с дизайн на тостер преносим компютър, но през 80-те години това е било факт. А за 64К RAM и цената на прародителите на днешния лаптоп... No coment! Вижте сами.

Compaq Portable III (1987)

Price : $4,999 (20MB HD)
$5,799 (40MB HD)

IBM Portable PC 5155 (1984)
Price : $4,225 (256 - 640K RAM)

Apple Lisa (1983)
Price : $9,995 (1MB)

Otrona Attache (1982)

Price : $3,995 (64K RAM)

Osborne 1 - Considered to be the first portable computer (1981)

Price : $1,795 (32K RAM)

Apple III (1981)

Price : $3,495 (128K RAM)
$3,815 (w/ monitor)

IBM 5120 (1980)
Price : $9,340 (w/ printer)

Radio Shack TRS - 80 Model II (1979)

Price : $3,450 (32K RAM)
$3,899 (64 K Ram)

IBM Portable PC (1975)
Price : $19,975 (64K RAM)

Къде има свободни изображения за нашия блог

2009-02-24T04:37:00.000-08:00

На всеки блогър е ясно, какво влияние може да окаже добре подбраното изображение, представящо поста. Снимка или илюстрация отнасяща се към написаното, понякога може да е по-важна от десетки изписани думи и може да предизвика у читателя както желание да прочете написаното, така и да го накара да напусне моментално страницата.

На какви критерии трябва да отговаря изображението, което може да въздейства?

-Трябва да e свързано със съдържанието на поста.
-Трябва да бъде приятно за зрението и поставено на подходящото място. "НЕ на дузината снимки и на безстрастните изображения."
-Трябва да впечатли читателя.
-Трябва да бъде технически издържано и качествено.

Но къде могат да се намерят добри и качествени изображения, които по възможност да са свободни и от авторски права? За щастие на блогърите, съществуват множество сайтове-библиотеки за изображения, които предоставят възможността да се свалят и публикуват свободно изображения, които не са покрити от авторски права и имат creative commons разрешение. Тук долу ще ви предложа списък на най-важните и най-богатите архиви.

1 Flickr
2 Picfindr
3 MorgueFile
4 PixelPerfect Digital
5 Open Photo Project
6 Imageshack
7 BigFoto
8 Istockphoto
9 Images
10 Everystockphoto
11 Adigitaldreamer
12 Freephotosbank
13 Freestockphotos
14 Imageafter
15 Insectimages
16 Creativity103
17 Freemediagoo
18 Majesticimagery
19 Freephoto
20 Sxc

Защото съдържанието на текста не винаги е достатъчно. Окото също иска своето!

SkyBike-първият летящ мотопед

2009-02-23T05:00:00.000-08:00

Бъдещето се превръща в действителност и много скоро ще можем да се почустваме като на снимачната площадка на Blade Runner.

Постоянно се говори за натоварения трафик и това как да се намали и разреди. Това е революционният SkyBike, който се движи в натовареното движение като обикновен мотопед, но в момента, в който усети писта за излитане под колелата си се превръща в летателно средство.
SkyBike не е само сън, а техническа реалност. Идеята е на калифорнийския екип Samson, която ще се реализира на пазара само след около две години , а цената е все още top secret.
Е, SkyBike няма да пробива звуковата бариера като свръхзвуковите самолети, но можете ли да си представите удоволствието от прелитането над километрична опашка от коли?

Плумерия-вечният цвят

2009-02-20T21:33:00.000-08:00

Това растение с невероятно красиви и ароматни цветове пренася в екзотични места с неудържим чар. Родом от тропическите райони на Централна и Южна Америка, сега е разпространено в голяма част от света с тропичен и субтропичен климат. Ботаническото му име е Plumeria rubra acutifolia и съществуват около 7-8 вида на растението.
В Мексико позната на племена, създали велики цивилизации като маите, ацтеките и запотеките, плумерията е използвана за изработване на празнични венци и гирлянди. Легендите разказват, че местните индианци са къпели новородените във вода с цветове на плумерия. Маите са свързвали това растение, и най-вече неговия цвят с божественото, заради жълтото, което е било свещения цвят. Фактът, че от дръжката на плода на плумерията излизат две шушулки със семена, за маите е символизирал общия житейски принцип, даващ начало на двата различни пола- мъжкия и женския.

Името на цветето се появява и в легендата за Ел Дорадо. При ритуала по коронясване на бъдещия владетел, извършван в лагуната Guatavita, (където се предполага, че е легендарното Ел Дорадо), в лодката на поръсения със златен прах наследник са стоели и четирима от най-знатните вождове закичени с венци и гирлянди от плумерия.
В Никарагуа цветът на плумерията се появява върху банкноти в 1972 година, след като през 1971 е обявена с декрет от диктатора Генерал Анастазио Сомоза Дебайле за национално цвете.
Плумерията е национално цвете и на Лаос.

На Хавайските острови е едно от най-често използваните цветя за изработване на lei, гирлянда, с който посрещат всички гости на островите.
На Малдивите плумерията е "цветето на храма", тоест на месните божества. Според легенди, цветът му може да премахне разстоянията и да намали промеждутъка между пространство и време, с други думи, може да проектира съзнанието във въображаеми светове благодарение на своя омайващ аромат.

И като последен мит за прекрасния, сякаш направен от восък цвят на това дърво, според източните вярвания плумерията е безсмъртна, тъй като цветовете и се разпукват дори след като клоните и са изрязани.