вторник, юни 30, 2009

Аз няма да гласувам!




Не бях решила дали да гласувам или не. Да не говорим за неяснотата на избора ми за кого да гласувам. Докато известно време не ми се наложи да гледам телевизия -липса на интернет и редица други обстоятелства. И то в разбунтували душите и интересите предизборни времена. Изживяването затвърди решението ми да не се застоявам, пред вече извървялата дълъг еволюционен път плазма, но това е друга тема.
И така се нагледах и наслушах на дебати и дискусии...На опаковани, някъде в добра, някъде в лоша реторика обещания и предложения на познати Продавачи на въздух. Затвърдих си мнението, че най-ужасяващите предавания са онези, в които микрофона се предоставя на политици. Политикът е опасна порода. Живее заобиколен от усмивки, вратовръзки и микрофони и подхранва и увеличава властта си с обещания. Обещанията са право пропорционални на некадърността му и колкото по-големи са, толкова по-празни са. И колкото по-невероятни са, като че ли толкова повече се оценяват.
В нета нещата не са кой знае колко различни. Сменям страница след страница- обещаващи и опровергаващи, благо призоваващи и озлобено негодуващи, плюещи и ближещи, с една дума от всичко. И макар, че само чета написаното, крясъците им стигат до ушите ми.
Това, което ме кара обаче да взема окончателното си решение, е че нито виждам, нито чувам нещо ново и различно. Кадри от стари филми, в които всеки актьор и всяка реплика са познати.
И решавам да не дам гласа си за никого.
Споделям решението си с хората около мен. Всички в хор запяват стария познат рефрен "Как няма да гласуваш? Ако не гласуваш, ще оставиш другите да избират." "Ще оставиш другите да ни командват!" За да разбера най-после кои са другите, задавам логичния според мен въпрос "А кои са нашите?" Не играем на стражари и апаши, но все пак е хубаво да разбереш с кого си и кой е в отбора ти. Май никой няма конкретен отговор и без да искам посявам семето на раздора всред приятелите си. Дори и родителите ми не намират консенсус по въпроса.
И си давам сметка, че всъщност няма значение за кого ще гласувам и че ритуалът по гласуването е безсмислен. При всяко едно положение ще сгреша.
"Демокрация — това е правото да направиш неправилния избор."
Избирам правото си да НЕ ИЗБИРАМ. Защото да гласувам в тази реалност, означава да избера единия от двама или трима корумпирани господари и свитите им, които ще доминират в следващите години. Използвам умишлено господари, не управляващи. И не виждам нищо демократично, в това да си избирам господар.
Аз няма да гласувам. Не каня никого да следва моя пример. Не искам и не мога да бъда пример за никого, защото съм изпълнена със съмнения, а не с твърди убеждения. Защото в случая, предпочитам да призная колебанията си и неувереността си- Аз не знам, за кого да гласувам! И не ме е срам от това, че за мен няма кого и какво да избера. Бих се срамувала повече, ако приличах на онези, които от екрана или от страниците в интернет, не правят нищо друго, освен да крещят спорните си възгледи и мнения, за да ги наложат на всички. В името на демокрацията, в името на свободата и правото на избор, то се подразбира.


неделя, юни 28, 2009

Beat It музикален фон на протестите в Иран

В памет на Джако и Неда.


събота, юни 27, 2009

LPG масажите са една от алтернативите за борба с лелулита.



Целулит. Появата му започва тогава, когато токсините, които се задържат в тялото, не се изхвърлят напълно вследствие затруднения поток на лимфата. Стените на кръвоносните съдове пропускат течностите, които след това се задържат между мастните клетки, създават се допълнителни отоци и удебеления.

LPG успешно се прилага при:
Отпусната кожа на лицето
Възстановяване след раждане
Преди и след мускулно натоварване
Травми, разтеглени мускули и сухожилия

Още информация за LPG Aнтицелулитните Масажи

Клиник Варна - Естетична дерматология

Мохито



Тъй като вчера споменах за Mojito, днес се чувствам задължена да дам рецептата, за един от най-освежаващите през лятото коктейли, по мое лично мнение.
Не е сигурно дали е роден под сянката на някоя палма, за да утоли жаждата насред парещите лъчи на кубинското слънце или е плод на многобройните опити на Анхело Мартинес, барман в La Bodeguita del Medio. Факт е, че Mojito е питието, което прави известна в цял свят хаванската Bodeguita. Хемингуей, редовен посетител на заведението, също става страстен почитател на този много освежаващ и ароматен коктейл. Името Mojito, идва от думата "Mojo"- магия, чародейство, използвана в La Santeria- кубинската вуду религия. Оригиналното Mojito се приготвя с hierbabuena (ербабуена, в превод ароматна трева), роднина на дивата мента.

Продукти:
- 5/10 ром (бял за предпочитане)
- 5/10 газирана вода
- 1/4 лайм (или лимон)
- 1 лъжичка кафява захар
- 1 клонче мента

Приготвяне:
Директно в чашата се слагат парченцата лайм и една лъжичка кафява захар (според рецептата на Bodeguita половин лъжичка), като лайма се смачква добре, за да пусне сока си и да се смеси със захарта. Чашата се пълни догоре с натрошен лед. Налива се ром до половината на чашата, а в останалата част сода. Добавя се едно клонче дива мента (аз лично стривам едно две листа, заедно с лайма и захарта за повече аромат), след което всичко се разбърква много добре.

Само една забележка, придобита от личен опит -ако по някаква случайност приготвяте Mojito за кубинец, никога не вадете друга бутилка ром, освен тази на Havana Club Anejo Blanco и никакви такива, като пудра захар и сок от лимон.

Наздраве!
А ако имате късмета да сте под някоя палма на екзотичен остров (всъщност ние варненци, няма защо да ходим чак до някакъв остров, сега си имаме палми в изобилие), с малко завист -Приятно освежаване!


петък, юни 26, 2009

Chan Chan - Buena Vista Social Club

Една много любима песен, за един много голям любител на Mojito...



сряда, юни 24, 2009

Сутрешно щастие




Има моменти, в които щастието идва изненадващо, без предизвестие, така както обикновено идва и нещастието. Няма някаква конкретна причина и знаеш, че както е дошло така и ще си отиде. Но в момента е тук, стои до теб. Нямаш никаква заслуга, като неочакван подарък и за това му се радваш толкова.
Сама съм. Седнала на перваза на прозореца на миниатюрната ми остъклена тераса, насред саксийте ми с цветя, нападнати и полуопустошени от листни въшки. Чаша кафе и новия ден се открива пред очите ми. Новият ден не е всъщност нищо особено, направен е от покриви на завършени и по-малко завършени грозни и по-малко грозни кооперации, построени върху абсолютно сив асфалт. Не е запомнящ се, спиращ дъха ти пейзаж, да не говорим за това, че го виждам всеки ден. Небето и то не е нищо специално, с неопределен цвят, по който даже не можеш да отгатнеш какъв ще бъде деня. Озвучаването е от шума на преминаващите от време на време коли и от приглушените гласове, долитащи от телевизора на някой ранобуден и жаден за информация съсед. Даже не се опитвам да дешифрирам бърборенето, вече знам какво ще кажат и най-важното какво няма да кажат, но тази сутрин това е без значение. Всичко е толкова нормално, дори банално и дразнещо в своята абсолютно точна ежедневна монотонност. Различната съм аз. Гледам света, този моя обичайния, от който съм част, с тиха и спокойна отчужденост, като че ли съм извън него. Успявам да видя хубавото и да отмина дразнещите и като че ли не на мястото си елементи. Успявам да оставя живота да си тече, като многобройните капки вода, които не оставят следа по кожата, а са само приятна отминаваща струя.
Оставила съм зад гърба си всичко и това всичко изглежда невероятно далече- приятели и неприятели, грижи, тревоги, вълнения, задължения, дори и планове за бъдещето. Лаптопът и телефонът са все още изключени и никой не може да ме открие или свърже с мен. Сама съм, седнала срещу прозореца с чаша кафе, която държа между дланите си. Денят сякаш се бави и не иска да започне. Усещането ми е, че всичко в този момент е абсолютно перфектно, както и трябва да бъде точно тук и точно сега. Иска ми се да кажа: " Спри, толкова си хубаво!", но даже нямам желание да говоря, за да не разваля магията.
След малко това ще отмине... и ще започне отново живота.