Аз няма да гласувам!

Не бях решила дали да гласувам или не. Да не говорим за неяснотата на избора ми за кого да гласувам. Докато известно време не ми се наложи да гледам телевизия -липса на интернет и редица други обстоятелства. И то в разбунтували душите и интересите предизборни времена. Изживяването затвърди решението ми да не се застоявам, пред вече извървялата дълъг еволюционен път плазма, но това е друга тема.
И така се нагледах и наслушах на дебати и дискусии...На опаковани, някъде в добра, някъде в лоша реторика обещания и предложения на познати Продавачи на въздух. Затвърдих си мнението, че най-ужасяващите предавания са онези, в които микрофона се предоставя на политици. Политикът е опасна порода. Живее заобиколен от усмивки, вратовръзки и микрофони и подхранва и увеличава властта си с обещания. Обещанията са право пропорционални на некадърността му и колкото по-големи са, толкова по-празни са. И колкото по-невероятни са, като че ли толкова повече се оценяват.
В нета нещата не са кой знае колко различни. Сменям страница след страница- обещаващи и опровергаващи, благо призоваващи и озлобено негодуващи, плюещи и ближещи, с една дума от всичко. И макар, че само чета написаното, крясъците им стигат до ушите ми.
Това, което ме кара обаче да взема окончателното си решение, е че нито виждам, нито чувам нещо ново и различно. Кадри от стари филми, в които всеки актьор и всяка реплика са познати.
И решавам да не дам гласа си за никого.
Споделям решението си с хората около мен. Всички в хор запяват стария познат рефрен "Как няма да гласуваш? Ако не гласуваш, ще оставиш другите да избират." "Ще оставиш другите да ни командват!" За да разбера най-после кои са другите, задавам логичния според мен въпрос "А кои са нашите?" Не играем на стражари и апаши, но все пак е хубаво да разбереш с кого си и кой е в отбора ти. Май никой няма конкретен отговор и без да искам посявам семето на раздора всред приятелите си. Дори и родителите ми не намират консенсус по въпроса.
И си давам сметка, че всъщност няма значение за кого ще гласувам и че ритуалът по гласуването е безсмислен. При всяко едно положение ще сгреша.
"Демокрация — това е правото да направиш неправилния избор."
Избирам правото си да НЕ ИЗБИРАМ. Защото да гласувам в тази реалност, означава да избера единия от двама или трима корумпирани господари и свитите им, които ще доминират в следващите години. Използвам умишлено господари, не управляващи. И не виждам нищо демократично, в това да си избирам господар.
Аз няма да гласувам. Не каня никого да следва моя пример. Не искам и не мога да бъда пример за никого, защото съм изпълнена със съмнения, а не с твърди убеждения. Защото в случая, предпочитам да призная колебанията си и неувереността си- Аз не знам, за кого да гласувам! И не ме е срам от това, че за мен няма кого и какво да избера. Бих се срамувала повече, ако приличах на онези, които от екрана или от страниците в интернет, не правят нищо друго, освен да крещят спорните си възгледи и мнения, за да ги наложат на всички. В името на демокрацията, в името на свободата и правото на избор, то се подразбира.