Ден първи. Сутринта ми минава в отправяне на епитети, някои от които нецензурни към модема ми, лаптопа ми и всички онези червеоподобни, които влизат и излизат от тях. Нямам интернет. Разглобявам, сглобявам, изключвам, включвам,презареждам...Нищо!Линията е мъртва. С методична безкомпромисност се появява прозореца, който ме информира, че няма връзка. Мразя да нямам интернет. И то не само поради факта, че се чувствам откъсната от света като Робинзон Крузо на безлюден остров метнат някъде насред океана..., че и Петкан даже го няма... Да не говорим, че по всички закони на Мърфи, точно днес, всички онези, които до сега бяха в дълбока нелегалност неизвестно къде, се нуждаят спешно от мен. Но това, което ме вкисва най-много и от което по гръбначния ми стълб пробягват ледени тръпки е неизбежността на предстоящите опити да се свържа с доставчика ми на интернет, тоест с БТК и непредотвратимото висене на телефона. Битката започва с едно на нула за БТК. Любезен женски глас ме информира, че номера, с който разполагам е променен. Новият е 0800 100, за тези, на които все още не им се е налагало да прибягват до центъра за услуги. Аз явно съм в групата на тези щастливи хора, тоест бях до днес. Центърът за обслужване на клиенти, ако сте забелязали е замислен като видеоигра- колкото повече напредваш, толкова повече се увеличава сложността на нивата. След задължителните приветствия и благодарности, че съм избрала БТК, автоматичния приятен глас ме уведомява, че обаждането ми може да бъде записано с цел подобряване на обслужването. Търпеливо изслушвам и указанията за англоговорящите. Не съм от тях. Ниво 2. Главно меню! Съсредоточавам се максимално в изричаното от ангелския глас с перфектна дикция, за да не пропусна подходящата за моя случай опция- " за да получите информация ...(за еди какво си), моля натиснете 1, 2, 3 и т.н.". Решавам, че предложената от госпожица "Изберете" четвърта опция е за мен. Натискам четворката, като песимизма ми надделява над оптимизма и със свито сърце очаквам да чуя сигнала на заето, последван от поне половинчасово музикално отклонение, целящо да отпусне опнатите до крайност клиентски нерви. Не познавам. Сигналът е свободно и преминавам без никакви затруднения на Ниво 3. Операторката също ме поздравява и след като се представя ми дава възможност да споделя с нея неволите си. Спокойният й глас, завалващ думите сякаш говори смучейки бонбон, ме вбесява допълнително. Кой знае защо си представям едно от онези безупречно гримирани дългокраки създания на 10 сантиметрови токчета, с изряден маникюр и с положени като диадема слушалки на главата, които като че ли са там, само за да допълват прическата. Сигурно е от факта, че аз съм по някакви стари джапанки, чорлава след многократните завирания под бюрото и борбата с кабелите, а пръстите на ръката ми са сгърчени около слушалката. Обяснявам проблема си. Следва запитване за телефонния номер и на чие име се води, след това проверка. " Да, виждам, че нямате линия." Аха! Наблюденията ми са били верни. За момент у мен се прокрадва надежда, че всичко ще се оправи като с магическа пръчка. Да, ама не! Операторката учтиво ме кани да следвам инструкциите й- "Изключете модема и заедно ще изчакаме да зареди." Плахо се опитвам да обясня, че това вече съм го правила поне десет пъти и че според моето непрофесионално мнение модема ми е заминал, тъй като светлината на Power свети постоянно в червено. "Нека изчакаме, госпожо." Изчакваме...След това ми се провежда бърз разпит относно оцветяването на всички възможни светещи лампички по модема ми, за които ми се обяснява (отбелязвам само, че мога да чета), че имат наименование- eternet, internet, DSL и тъй нататък. Започвам поименно...червено, зелено, не свети (труден за определяне цвят), зелено и т.н. Обработвайки дадената от мен информация, операторката установява, като че ли леко учудена от прозорливостта ми: "Проблемът ви е технически" и обявява преминаването ми на Ниво 4 с -"Ще прехвърля обаждането ви на техник."
Техникът! Ако дотук всичко е замислено, за да те насочи и поведе по Благородния осмостепенен път, то Техникът е като достигане до Нирвана! Техникът е онзи, който притежава познанието, онзи който може да проумее и изцери, божия наместник отговарящ за линиите, онзи чиято светлина може да донесе щастие на земята. Техникът се оказва техничка (знам, че няма такава дума в българския). Чувствам се леко излъгана в очакванията, но какво пък толкова, времената се промениха. Повтарям отново телефонен номер, име на абонат и заучената вече рецитация за проблема ми. "Тук показва, че модема Ви е изключен." "Извадете телефонния кабел и го поставете отново." " Сега извадете кабела на модема от компютъра и го поставете отново." "Изключете модема от копчето, което се намира на задната му страна и включете отново." Послушно и стриктно изпълнявам зададените команди. Не смея и да гъкна. Тук вече става въпрос за професионална и компетентна намеса за решаване на проблема ми. Авторитетната намеса обаче , също не помага. "Проблемът не е при нас." С треперещ глас питам "И?" "Ще направим поръчка и ще Ви изпратя техник. Утре между 9 и 11 часа ще има ли човек на адреса?" Опитвам се да извадя най-благия тон на гласа си, като вмъквам и една-две сърцераздирателни нотки "Днес не може ли? Работата ми е свързана с компютъра." Уви, опитът ми е неуспешен и се налага да се примиря. Денят ми е заминал. Качвам направения превод на флашка и го нося лично до агенцията, след което отивам на салса, за да поразхлабя новообразувалите се в нервната ми система възли.
Ден втори. Сутринта ми започва оптимистично-чаша кафе и Ода на радостта, звучаща в главата ми. Одата към 11 часа се е превърнала във Вагнеровата Валкирия, придружавана от нервно блъскане по клавиатурата, върху която изливам яда си. В 11.15 решавам да проверя отново геймърските си умения. Стигам до Ниво 2, където този път избирам опция шест. Бонусите и препятствията са като в Ден първи. Операторката уточнява, че се работи по моя проблем и ме приканва към търпение. Вече си се представям като Пенелопа, тъчаща не погребалния саван на Лаерт, а цялата World Wide паяжина. 12.50...божите наместници по линиите явно все още търсят пътя...Работното им време за "Домашни посещения" от 9 до 11 и от 13 до 15 часа се оказва оптимистичното, в никакъв случай реалистичното. Баща ми чака да занеса лекарствата, които съм му купила. Имам хиляди неотложни задачи...Вземам жизнено важно решение и зарязвам компютри, модеми, видеоигри, мрежи, плетки и т.н.
Ден трети. Сутринта ми започва неврастенично. Като върл геймър още със ставането си хващам с треперещи ръце джойстика, който в моя случай е телефона. Опция шест, Ниво 3 и любезния глас на поредната Велислава, Борислава или Десислава, вече не помня. Любезността ми, хваната за ръка с търпението ми са се запилели незнайно къде. Единственото, което успявам да споделя с ?...ава е "Вижте, пред криза съм", уточнявайки "Истерична." Не че, психическото ми здраве я вълнува много, но явно преобладаващите фалцетни нотки в гласа ми я довеждат до заключението, че положението е крайно критично. "Веднага ще направя нова поръчка, тъй като направената в понеделник е отменена. Нямало е човек на адреса." Лицето ми се сгърчва в гримаса, която не искам да виждам в огледалото, защото най-вероятно ще разпозная в него някой от гаргойлите на Нотър Дам, долетял до тук неизвестно как. Осъзнавайки безпомощността си замълчавам, а пък и не съм сигурна, че от гърлото ми в момента би излязъл звук, различен от съскане.
17.30 часа. Втора чаша уиски, музика релакс, която мой приятел ми е дал прозорливо преди два дена. Звъни се. Отварям и пред очите ми грейва лъчезарното лице на единия от техниците. "Вие май сте доста изнервена?" отчита със заразяваща усмивка. "Обаче, търпението Ви си заслужаваше. Сега вече ще имате рутер, а не модем." Усмихвам се. Дали под влияние на уискито, музиката, слънчевата усмивка насреща ми или защото предусещам щастливия край.
Happy end-а е осигурен от новичкия ми рутер и само след 10 минути съм отново в мрежата.
