Вървя си днес по центъра на Варна. Прекрасен ден, настроението ми приповдигнато, с цялото си същество усещам приближаващата се пролет. В един момент чувам предупреждаващия гърлен звук, който предполагам всички сте чували и който ми е трудно да възпроизведа с буквени знаци, но означава: "Ще плюя!" Благодарна на господина на средна възраст издаващ звука (защото понякога предупредителен сигнал липсва), сменям благоразумно посоката на крачката си, както и хората около мен, озовавайки се на безопасно разстояние. Инстинктивно отмествам и погледа си, тъй като гледката не е особено приятна, макар че мога да кажа, че не съм от гнусливите. По някакво стечение на обстоятелствата, целящо да развали настроението ми, погледа ми попада на младо момче, някъде около 20-те, което е заето да извършва същото действие. Мъча се да си припомня, дали това го е имало като предмет в училище по мое време, наясно с факта, че ако е съществувал тогава, явно продължава да го има и до сега, при това добре усвояван от определена категория индивиди. Денят обаче ми е подготвил още изненади от сорта. Само след около два часа, господин с вид на човек, можещ да си позволи покупката на носни кърпички, вървящ този път срещу мен и за щастие на доста голямо разстояние, поставя пръст на дясната си ноздра, при което оттам излита нещо жълто- зелено. Онемявам от завидното майсторство, с което е извършена цялата операция. И се питам: "Трябва ли да вървя през цялото време с поглед забит в земята, избягвайки освен безбройните "неравности" по улиците и тротоарите ни, множеството изпражнения на кучета и котки, допълнително и опасността от подхлъзване, стъпвайки на секрета на някое от тези същества, определено като Homo sapiens? Питам се също, дали това е някаква неизвестна ми, нашенска физиологична особеност или е елемент от "стайлинга" на българския мачо, заместващ байганьовското оригване и блъскане в косматите гърди?
0 коментара:
Публикуване на коментар