петък, март 27, 2009

WWF за Часът на Земята


В навечерието на международния Earth Hour - Часът на Земята на 28 март, WWF публикува резултатите от проучването за последиците, които климатичните промени могат да окажат върху животинските видове.


Резултатите не са в никакъв случай оптимистични: 90% от коралите, образуващи Големия коралов риф, може да изчезне до 2050г. Същото важи за 75% от пингвините Адели в Антарктида. Колкото до белите мечки, те могат да изчезнат като вид до края на този век. Ако глобалното затопляне премине опасната граница от 2Сº повече, спрямо температурата от предхождащата индустриализацията епоха, множество животински видове, включително и човека, ще бъдат застрашени.
Картата на WWF, показва ясно, че ефекта от климатичните промени няма да пощади нито един район от планетата ни, заплашвайки целия животинския свят.


Глобалното затопляне застрашава видове като бели мечки и китове, орангутани и пингвини, тигри и слонове, засягайки околната среда от полюсите до саваните, от океанските дълбочини до кораловите бариери, от тропическите джунгли до плажовете, където се възпроизвеждат морските костенурки.



Една от иницативите на WWF в Годината на Климата е на 28 март. Срещата е в 20.30 с EARTH HOUR, часът на земята, в който ще бъде изгасена светлината и ще се получи една голяма Вълна от мрак на планетата ни.

Надявям се и вие да се присъедините към нас. Не знам дали ще спасим от изчезване някое от тези прекрасни същества, но със сигурност няма да ни стане нищо, ако постоим един час на романтично мъждукащи свещи!

www.youtube.com/earthhour2009
www.panda.org

вторник, март 24, 2009

Tracy Chapman - Пролет


Spring- от последния албум на Chapman "Our Bright Future",... защото вече е пролет ...или може би, защото всеки ден е ново начало.





Spring

There's a cloud
There's a cloud
A blue sky darkening
That veils the light of the sun
And foretells the rain
But there's a bird
There are birds
And some are singing

To greet every new day that may come
Like the first of spring

It is cold
It is cold
I've had the feeling
At the heart and in the core
The roots of all things
But there's a bud there's a bulb
It will be blooming

To greet every new day that may come
Like the first of spring

It's late
It's late
As I watch waiting
It will go turn away
The cycle cycling
There's a face with new eyes
A baby crying

Who'll greet every new day that may come
Like the first of spring

Like the first of spring


понеделник, март 23, 2009

Вино и Кама Сутра



Като фенка на виното, останах приятно изненадана, откривайки, че някой е свързал удоволствието от чаша добро вино, с едно друго, не по-малко приятно занимание. Kama Sutra Wines е производител на тези вина, чието име е заглавието на небезизвестната книга на "любовта".
Имената на различните вина е съответно Kama Sutra Shiraz, Kama Sutra Chardonnay, Kama Sutra Cab Sav y Kama Sutra Durif. Освен това етикетите на бутилките са с различни пози от Кама Сутра, за да може насладата да "тече" едновременно с пиенето.
Виното е австралийско. Кой да предположи, че в Австралия кипят тези страсти...

www.kamasutrawines.com.au

четвъртък, март 19, 2009

Природният спектакъл на островите Тонга


Невероятният природен спектакъл при изригването на подводния вулкан в архипелага Тонга, Тихия океан. Вулканът се намира в близост до вулканичните острови Хунга Тонга и Хунга Хаапай. Впечатляващият облак от дим се наблюдава и от най-големия остров на архипелага Тонгатапу, където се намира и столицата Нукуалофа.




Да им завидиш малко, на онези които са там на почивка в момента...по куп причини.
www.tonga-islands.com

От Испания...бисквитки "Obamitas"!

Популярността на Обама расте и в Испания- ето новите бисквитки "с тен", които се казват... познайте как?

"Obamitas"!





Обновяване на продукта, в съответствие със социалната тренд линия и много добра реклама!

www.obamitas.com


Novastar -Mars needs woman

Не се среща често музикант, които да устои на договори за милиони и на възможността за популярност на вече пренаситения музикален пазар. Novastar , псевдоним, зад който стои белгийския композитор и пианист Joost Zweegers, след прекъсване на американската си авантюра, успява да съхрани стила си и в третия си албум. Само две години след успеха на Never Back Down, в Almost Bangor ни представя (мисля, отново с успех), открития си и непретенциозен стил за правене на добра музика.





Mars needs woman


Hey commander
It’s your cadet
I’m only a rookie
And you’re a vet
I’ve got this ship
It’s kinda like my car

Hey commander
New to the game
It’s called survival
What’s my name
For this mission
Behind bars

Don’t you know
It’s getting kinda strange
Mars needs woman
Can that be arranged?
You best buckle up
Before you hit the roof
Mars needs woman
Needs woman too

Climb aboard with the speed of light
See the stars before it gets night
Hang on tight
The earth’s gonna move

Hey commander
It’s your cadet
I’m only trying
But not quite there yet
I’ve got this cause
It kinda seems so far

Don’t you know
It’s getting kinda strange
Mars needs woman
Can that be arranged?
You best buckle up
Before you hit the roof
Mars needs woman
Needs woman too

Don’t you know
It’s getting kinda strange
Mars needs woman
Can that be arranged?
I’m all buckled up
Gonna hit the roof
Mars needs woman
Needs woman too

It’s floating

понеделник, март 16, 2009

Песента на айсберга


Както изглежда, дори и айсберга има своя песен. Звуците се пораждат от водата, преминаваща под високо налягане през пукнатините на леда.



Полярните мелодии са записани от екип от немски учени, с помощта на специални сензори. Звуковите вълни, създавани при преминаването на водата под високо налягане през пукнатините на айсберга, са неуловими за човешкото ухо поради ниската си честота. Учените сравняват тези звуци с жуженето на рояк пчели или с шума, издаван от оркестър, настройващ инструментите си. В действителност, слушайки записа, по лесно е да се сравнят със звуците от филм на ужасите. Мелодията напомня по скоро на стенание, отколкото на песен. Сякаш леда страда, може би от покачването на температурата на Земята и иска да ни изпее, своята мъка.


петък, март 13, 2009

Пресата за кризата


СЛЕД ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА, ЩЕ СА НА МОДА

КРЪПКИТЕ НА ДУПЕТО



Домино
Сантасе
Канаста!

Толкова много игри, в които можете да използвате Вашите Непотребни Кредитни Карти!
В притурката, списък на трите магазина, в които все още ги приемат!




СПОКОЙНО!




НОВА ИКОНОМИКА
НОВАТА БАНКА



ДОКАТО ЛОДКАТА ПЛУВА...


четвъртък, март 12, 2009

Chambao за емиграцията


Повече от един милиард от населението на земята живее с по-малко от 1 долар на ден. Не се опитват да подобрят никакъв рекорд и не са дали обет за бедност. Тяхната реалност не е избор, а единствена възможност. Не могат да се лекуват, да се информират, да учат и още по-малко да направят нещо, за да променят собствената си ситуация. Единственият им шанс е да емигрират, защото в родните им страни, като демоклиев меч над главите им винаги ще виси непоносимия Външен дълг към така наречения индустриализиран свят, за който дълг кой знае защо, никога не се намира разрешение на не толкова кръглата маса на Световната Банка.
Това е само част от романа, който бях написала преди време по темата... Наскоро обаче, благодарение на един приятел потърсих сайта на Chambao (много свеж, погледнете го ако намерите време).Изслушах отново всички песни от последния им албум и реших, че текста на тази обезсмисля цялото ми многословие.





Подгизнали документи

Хиляди призраци носи прилива всяка нощ
пътуват изпълнени с празни надежди,
които остават на брега.

Ежедневни истории
истории на добри хора,
които залагат живота си изморени,
гладни и премръзнали от студ.

Страданията си давят със свещ в ръка
постави се на тяхно място
от очите им, които страх и ужас отразяват
морето избухва в сълзи.

Много от тях не пристигат
сънищата им потъват
Подгизнали от вода документи,
документи без собственици.

Крехки спомени носени от течението
късат сърцето ти
прогизнали чак до костите
водата ги влачи без никаква надежда.
С вкус на сол е безсилието
заседнало в гърлата им.
Само глътка въздух
би им дала още един шанс.

Толкова несправедливост ме довежда до отчаяние
постави се на тяхно място
от очите им, които страх и ужас отразяват
морето избухва в сълзи.


Повечето от кадрите в клипа са от Тенерифе, Канарските острови. Живях доста време точно срещу стената с най-дълги Графити в Рекордите на Гинес и с вечно опънатите палатки на Червен кръст пред нея- пристанище Лос Кристианос-Тенерифе. Появата на катера на брегова охрана означаваше, че някой ще има нужда от вода и сухари. За нас, стъпилите на твърда земя, оставаше успокоението, че можем да утолим нечия жажда, но и усещането за безсилие да спрем или да променим всичко това. За първи път заставах лице в лице с хора в толкова окаяно състояние и докосвах толкова много безнадеждност, които и до сега са запечатани пред очите ми.


Повече от 3500 загинали през 2007 при опита си да стигнат по море до Испания. Една от последните дати : 03.02.2009 Лас Палмас, Гран Канария, лодка с 77 емигранти, от които трима мъртви.
Просто една друга война. Замества онези истинските, с престрелките, онези с глада и с болестите. Тези последните, те ще са реалност, както ще е реалност и онзи толкова далечен ни, поставен на трето място свят, докато го искат Световни Банки, Международни Валутни Фондове, ОИСР-и и кой знае още колко други заинтересувани от съществуването им. Както и докато всички ние отричаме съществуването им с безразличието си и оправдаваме отсъствието си в чуждото страдание, затваряйки очите си.


вторник, март 10, 2009

Обитател на нашата планета или Alien?

Това странно членестоного възбуди любопитството ми още първия път, когато го извадиха от водата пред очите ми в залива Рио Лагартос (Реката на крокодилите), полуостров Юкатан, Мексико. Мечеоопашатът или меченосеца с латинско име (сложно както винаги ) Limulus polyphemus, макар че е наричан „подковообразен рак“ не принадлежи към клас Ракообразни, а към отделен клас, който най-много се доближава до Паякообразните (така пише Уикипедия). Живо изкопаемо, обитава Мексиканския залив и Атлантическото крайбрежие на САЩ, но се среща и негов японски роднина, който както може да се очаква в тези части от земното кълбо се смята за изключителен кулинарен деликатес. Открих доста любопитни и странни неща свързани с това необикновено създание, като това, че се е запазило като вид без да претърпи еволюционна промяна в продължение на около 210 милиона години и че регенерира части от тялото си както морските звезди. Устата му не е където очаквате, тоест на главата му, а на гръдния му кош. Разполага с две сложни очи,разположени странично на черупката и с още 5 прости, чувствителни към светлината, като две от тях са чувствителни към ултравиолетовите лъчи. Това обаче не са всичките му очи, защото на корема си близо до устата има още цели две, който го ориентират при плуване (всевиждащо!)


Кръвта му, която е безцветна, при контакт с въздуха става синя (което пък доказва благородното му потекло!). И като последно, при все че разполага с много примитивна имунна система, в кръвта му има съставка, която реагира на присъствието на ендотоксини произведени от бактерии.


Съществува тест наречен LAL, Limulus Amebocyte Lysate, който установява наличието на ендотоксини във фармацевтични продукти, вода, първични промишлени суровини и т.н., за който се използва кръвта на мечеоопашатът. За щастие вземането на кръв за тези тестове не е смъртоносна . Животните се връщат обратно във водата, след изтегляне на около 1/3 от кръвта им.
Защото, (остроумните забележки вмъкнах, за да не изглежда писаното като тема по зоология), странното създание ми е определено симпатично, именно заради странностите си.


понеделник, март 09, 2009

Тибет, за който вече никой не говори




За Тибет, от известно време не се говори и пише.
Но в навечерието на 50 годишнината от провалилия се
бунт срещу Пекин, завършил с изгнанието на
Далай Лама, Тибет отново напомня на света за себе си.
Новината за протестите от неделя е дадена от
китайското правителство с 24 часа закъснение.



За да не забравяме за съществуването на това кътче от земята, наричано "Покрива на света" ще ви припомня съвсем накратко историята на Тибет, довела до днешните проблеми.
През 1911 Далай Лама обявява независимостта на Тибет, възползвайки се от изтеглянето на китайските войски от тибетски територии, поради избухването на гражданската война в Китай.
През 1949 Китайската Народна Освободителна Армия навлиза в Тибет и го окупира. На 10 март 1959, с подкрепата на ЦРУ, започва най-големия бунт в историята на страната за извоюване на независимост. Китайската армия потушава бунта, а духовния водач на Тибет Далай Лама напуска страната в търсене на политическо убежище. През следващите години Далай Лама търси подкрепата от ООН, която издава резолюции одобрени на Общите Събрания през 1959, 1961 и 1965, настоявайки пред китайското правителство за спазване на човешките права на тибетското население и на желанието му за автономност. От 1959 до днес, най-тежкия период в тибетската история е културната революция, засягаща не само Тибет, но и Китай. Множество будистки храмове са разрушени и голям брой религиозни лица репресирани. След края на тази революция, в тибетската култура настъпва огромен подем. Книги и вестници започват да се издават на тибетски език, появяват се първите радиостанции и телевизионни канали на тибетски. През 2007 е открит първия телевизионен канал, предаващ 24 часа на тибетски.
Като последица от размириците в Лхаса, много държави поставят под въпрос участието си в Олимпийските игри, а китайското правителство прави опит за подобряване на отношенията с Далай Лама.

Знам, че прозвуча сухо това изреждане на дати и факти, но целта ми не беше да ви преподавам урок по история. Исках само да ви напомня.

Отговорността на всеки един за цялото човечество е универсална религия.

Любовта и съчувствието са първоосновите на световния мир на всички нива.

Далай Лама


четвъртък, март 05, 2009

8-ми март





...и продължението на тази много добра реклама, за да запазите усмивката на лицето си!

Храчката и сопола... елемент от БГ стайлинг или физиология?



Вървя си днес по центъра на Варна. Прекрасен ден, настроението ми приповдигнато, с цялото си същество усещам приближаващата се пролет. В един момент чувам предупреждаващия гърлен звук, който предполагам всички сте чували и който ми е трудно да възпроизведа с буквени знаци, но означава: "Ще плюя!" Благодарна на господина на средна възраст издаващ звука (защото понякога предупредителен сигнал липсва), сменям благоразумно посоката на крачката си, както и хората около мен, озовавайки се на безопасно разстояние. Инстинктивно отмествам и погледа си, тъй като гледката не е особено приятна, макар че мога да кажа, че не съм от гнусливите. По някакво стечение на обстоятелствата, целящо да развали настроението ми, погледа ми попада на младо момче, някъде около 20-те, което е заето да извършва същото действие. Мъча се да си припомня, дали това го е имало като предмет в училище по мое време, наясно с факта, че ако е съществувал тогава, явно продължава да го има и до сега, при това добре усвояван от определена категория индивиди. Денят обаче ми е подготвил още изненади от сорта. Само след около два часа, господин с вид на човек, можещ да си позволи покупката на носни кърпички, вървящ този път срещу мен и за щастие на доста голямо разстояние, поставя пръст на дясната си ноздра, при което оттам излита нещо жълто- зелено. Онемявам от завидното майсторство, с което е извършена цялата операция. И се питам: "Трябва ли да вървя през цялото време с поглед забит в земята, избягвайки освен безбройните "неравности" по улиците и тротоарите ни, множеството изпражнения на кучета и котки, допълнително и опасността от подхлъзване, стъпвайки на секрета на някое от тези същества, определено като Homo sapiens? Питам се също, дали това е някаква неизвестна ми, нашенска физиологична особеност или е елемент от "стайлинга" на българския мачо, заместващ байганьовското оригване и блъскане в косматите гърди?