Chambao за емиграцията

Повече от един милиард от населението на земята живее с по-малко от 1 долар на ден. Не се опитват да подобрят никакъв рекорд и не са дали обет за бедност. Тяхната реалност не е избор, а единствена възможност. Не могат да се лекуват, да се информират, да учат и още по-малко да направят нещо, за да променят собствената си ситуация. Единственият им шанс е да емигрират, защото в родните им страни, като демоклиев меч над главите им винаги ще виси непоносимия Външен дълг към така наречения индустриализиран свят, за който дълг кой знае защо, никога не се намира разрешение на не толкова кръглата маса на Световната Банка.
Това е само част от романа, който бях написала преди време по темата... Наскоро обаче, благодарение на един приятел потърсих сайта на Chambao (много свеж, погледнете го ако намерите време).Изслушах отново всички песни от последния им албум и реших, че текста на тази обезсмисля цялото ми многословие.





Подгизнали документи

Хиляди призраци носи прилива всяка нощ
пътуват изпълнени с празни надежди,
които остават на брега.

Ежедневни истории
истории на добри хора,
които залагат живота си изморени,
гладни и премръзнали от студ.

Страданията си давят със свещ в ръка
постави се на тяхно място
от очите им, които страх и ужас отразяват
морето избухва в сълзи.

Много от тях не пристигат
сънищата им потъват
Подгизнали от вода документи,
документи без собственици.

Крехки спомени носени от течението
късат сърцето ти
прогизнали чак до костите
водата ги влачи без никаква надежда.
С вкус на сол е безсилието
заседнало в гърлата им.
Само глътка въздух
би им дала още един шанс.

Толкова несправедливост ме довежда до отчаяние
постави се на тяхно място
от очите им, които страх и ужас отразяват
морето избухва в сълзи.

Повечето от кадрите в клипа са от Тенерифе, Канарските острови. Живях доста време точно срещу стената с най-дълги Графити в Рекордите на Гинес и с вечно опънатите палатки на Червен кръст пред нея- пристанище Лос Кристианос-Тенерифе. Появата на катера на брегова охрана означаваше, че някой ще има нужда от вода и сухари. За нас, стъпилите на твърда земя, оставаше успокоението, че можем да утолим нечия жажда, но и усещането за безсилие да спрем или да променим всичко това. За първи път заставах лице в лице с хора в толкова окаяно състояние и докосвах толкова много безнадеждност, които и до сега са запечатани пред очите ми.